Струва ли си да провеждаме зрелостни изпити?
Всяка година с идването на сезона на матурите се развихря и дебатът дали би трябвало да се организират зрелостни изпити и дали тяхната цена – както усилието и стресът за учениците, по този начин и разноските и усложненията за Министерството на образованието и науката (МОН), е оправдана. Като цяло обаче позитивите от провеждането на общи общоприети изпити на всички зрелостници (и на още няколко степени в хода на учебното образование) надалеч надвишават негативите, а тук ще се спрем на няколко от положителните им черти, както и на няколко ограничения, които биха могли да бъдат усъвършенствани. Това написа в собствен разбор икономистът Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Основната причина, заради която се организират зрелостните изпити е основаването на самостоятелна, изцяло сравнима и справедлива оценка за достиженията на обособените възпитаници и учебни заведения в края на просветителния развой (до огромна степен изложените тук причини важат и за другите две оценения, след четвърти и след седми клас).
Това, от своя страна, прави сравними дипломите на приключилите приблизително обучение, без значение от образователното им заведение и желанията на преподавателите им, което e от изгода както за висшите образователни заведения, към които се насочват немалка част от учениците, по този начин и за бъдещите им работодатели. Постигането на избран резултат на външно оценяване цели да подсигурява, че приключилите приблизително обучение покриват избрани минимални равнища на съществени познания, нужни за по-нататъшното им развиване.
Същевременно, матурите са подобаващ (но не и достатъчен) инструмент за провеждането на политики в областта на образованието. Понастоящем те са единственият непосредствено съпоставим измерител на достиженията на учениците и като подобен са измежду дребното способи, по които просветителните управляващи получават противоположна връзка за резултатите от своите политики.
За учебните заведения пък матурите са „ сверяване на часовника “, което ги слага в директно съпоставяне с останалите учебни заведения и им разрешава да наблюдават резултатите от активността си през годините. В резултат на това МОН е в положение да насочва напъните си там, където открива проблеми, а самите учебни заведения да поправят политиките.
От позиция на родители пък, поради неналичието на по-добри принадлежности за обективно съпоставяне сред обособените учебни заведения, достиженията на предходни матури са значим фактор при избора къде да запишат децата си.
За страдание, липсва директна оценка за въздействието зрелостните изпити върху резултатите и качествата на българските възпитаници. Няколко по-стари интернационалните съпоставения обаче (сред които на немския стопански институт IFO от 2004 година и IAEP) сочат, че съществуването на матури в края на учебното обучение се отразява благотворно на резултатите на достиженията на учениците, спрямо тези в страните, където такива не се поставят.
Разбира се, провежданите в България зрелостни изпити са надалеч от съвършени. Години наред имаха проблеми с контрола, които последователно откриха своето решение. Често има разгорещени разисквания към формата и наличието на матурите, както и към събитията на тяхното осъществяване.
По тази причина дебатът към матурите следва да се насочи не към въпроса дали те би трябвало да се организират, а по какъв начин могат те да бъдат усъвършенствани.
Сега наподобява, че най-подходящата посока за развиването на зрелостните изпити би била към повишение на тяхната компликация, което ще увеличи полезността на междинното обучение и условията към възпитаници и учители, и насочването им в по-голяма степен към практични познания и умения.
В дълготраен проект зрелостните изпити би трябвало да станат част от обхватна система за оценка на качеството на учебното обучение, която включва и доста други фактори – от настоящите достижения на учениците през качествата на учителите до престижа на учебните заведения.
По публикацията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева
Основната причина, заради която се организират зрелостните изпити е основаването на самостоятелна, изцяло сравнима и справедлива оценка за достиженията на обособените възпитаници и учебни заведения в края на просветителния развой (до огромна степен изложените тук причини важат и за другите две оценения, след четвърти и след седми клас).
Това, от своя страна, прави сравними дипломите на приключилите приблизително обучение, без значение от образователното им заведение и желанията на преподавателите им, което e от изгода както за висшите образователни заведения, към които се насочват немалка част от учениците, по този начин и за бъдещите им работодатели. Постигането на избран резултат на външно оценяване цели да подсигурява, че приключилите приблизително обучение покриват избрани минимални равнища на съществени познания, нужни за по-нататъшното им развиване.
Същевременно, матурите са подобаващ (но не и достатъчен) инструмент за провеждането на политики в областта на образованието. Понастоящем те са единственият непосредствено съпоставим измерител на достиженията на учениците и като подобен са измежду дребното способи, по които просветителните управляващи получават противоположна връзка за резултатите от своите политики.
За учебните заведения пък матурите са „ сверяване на часовника “, което ги слага в директно съпоставяне с останалите учебни заведения и им разрешава да наблюдават резултатите от активността си през годините. В резултат на това МОН е в положение да насочва напъните си там, където открива проблеми, а самите учебни заведения да поправят политиките.
От позиция на родители пък, поради неналичието на по-добри принадлежности за обективно съпоставяне сред обособените учебни заведения, достиженията на предходни матури са значим фактор при избора къде да запишат децата си.
За страдание, липсва директна оценка за въздействието зрелостните изпити върху резултатите и качествата на българските възпитаници. Няколко по-стари интернационалните съпоставения обаче (сред които на немския стопански институт IFO от 2004 година и IAEP) сочат, че съществуването на матури в края на учебното обучение се отразява благотворно на резултатите на достиженията на учениците, спрямо тези в страните, където такива не се поставят.
Разбира се, провежданите в България зрелостни изпити са надалеч от съвършени. Години наред имаха проблеми с контрола, които последователно откриха своето решение. Често има разгорещени разисквания към формата и наличието на матурите, както и към събитията на тяхното осъществяване.
По тази причина дебатът към матурите следва да се насочи не към въпроса дали те би трябвало да се организират, а по какъв начин могат те да бъдат усъвършенствани.
Сега наподобява, че най-подходящата посока за развиването на зрелостните изпити би била към повишение на тяхната компликация, което ще увеличи полезността на междинното обучение и условията към възпитаници и учители, и насочването им в по-голяма степен към практични познания и умения.
В дълготраен проект зрелостните изпити би трябвало да станат част от обхватна система за оценка на качеството на учебното обучение, която включва и доста други фактори – от настоящите достижения на учениците през качествата на учителите до престижа на учебните заведения.
По публикацията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ